Желанието да се постигне красив цвят на косата е толкова старо, колкото самото човечество. В днешно време се предлагат различни начини за боядисване на косата. Но в миналото е нямало толкова възможности. Как хората са боядисвали косата си в древен Египет и кога е пусната на пазара първата модерна боя за коса?
Първите доказателства за използване на козметика за боядисване на коса датират от древен Египет и са на повече от 5000 години. Археолозите направиха уникално откритие, когато по време на разкопки откриха мумифицирана жена с остатъци от оцветяване на косата.
В Египет жените са използвали къна за боядисване на косата, която не само оцветява косата, но и я предпазва от слънцето и създава медни отблясъци. Боядисването с къна най-често било в тъмната гама- от тъмнокафяво до черно. Боядисването с натурални багрила за коса и до днес се използва за оцветяване на косата. По-късно в Египет започнали да използват индиго, което придава на черната коса синкав блясък.
В древна Гърция заможните жени носели перуки, направени от светли коси на робини. Бедните жени също са искали да постигнат по-светъл нюанс на косата и затова боядисвали косата си с разтвор от лайка и лимонова вода, използвали и специален разтвор от козе масло и букови листа.
Жените в древен Рим също копнеели да постигнат светъл нюанс на косата. Подобно на гърците, те носели леки перуки, направени от косите на немски робини. Римляните започват да използват и други методи и да избелват косата си с различни съставки като вар или морска вода.
Къната достига до европейските страни едва в края на 19 век. Жените в миналото са боядисвали косата си и с други съставки, някои от които са много популярни и до днес. Ако са искали да постигнат по-изразен кафяв нюанс на косата, са използвали отвара от обелки от лук или листа от кестен. Много популярен оцветител за коса са били също и черупките от орех, които боядисват косата в черно. Жените също са постигали по-тъмни нюанси, като са изплаквали косите си със силен черен чай. Научете повече за доказаните от поколения рецепти за боядисване на коса с натурални багрила.
Дори и в нашето съвремие жените копнеят за светли нюанси на косата. През 16 век се използва техника за оцветяване на косата наричана венецианска блондинка. Оцветяващата смес за коса съдържала съставките мед, стипца и сирене. Сместа се нанасяла върху косата и след това косата се излага на силно слънце. През 1818 г. са открити избелващите ефекти на водородния пероксид, познат още като водороден прекис. Първото избелване с водороден пероксид е извършено от химик от Лондон и фризьор от Париж, които го наричат "златно подмладяване".
С течение на времето започва да се разширява гамата от нюанси, като първоначално са използвали естествени съставки, но по-късно започват да произвеждат багрила и оцветители за коса, съдържащи метални соли, които в крайна сметка се оказват токсични и са заменени от синтетични багрила. През 1861 г. те разширяват цветовата гама с анилиновите бои, но поради тяхната токсичност, те са забранени през 1906 г.
Годината, която коренно променя начина на боядисване на косата е 1907 г., когато Юджийн Пол Луи Шулер разработва първата боя за коса от неопасни химикали. Две години по-късно той основава френска марка, фокусирана върху боядисване на косата, която през 1936 г. става световноизвестната в наши дни марка L´Oreal. Тази марка представя и цвета Dream Blond, който дава възможност на жените по цял свят да постигнат желаните руси нюанси. Тази боя се съдържа водороден прекис и амоняк.
В нашата страна са се използвали предимно естествени багрила за боядисване на косата. Синтетичните бои започват да се използват у нас значително по-късно, главно поради факта, че България е била изолирана от другите западни страни по време на комунизма. В следвоенния период жените са боядисвали косата си главно с естествени съставки и билки.
Синтетичните бои за коса с марката Barpon са произвеждани от словашката компания Tatrachema и от доста време са предлагани на чехословашкия пазар. Марката е предлагала 25 нюанса. Боядисването с тези бои за коса е било много трудно и отнемало доста време. За избелване на косата си, жените трябвало да използват продукта Plavopěna, който се смесвал с няколко капки амонячна вода и пероксид. През втората половина на 70-те години възможностите за боядисване на косата се разширяват значително, когато Milo Olomouc получава лиценз за производство на бои за коса с марката Schwarzkopf. През 80-те години изсветляващия прах Blondoran също се появява на пазара. Настъпва истинска революция в боядисването на коса - много нови марки излизат на пазара, някои от които са популярни и до днес.
Енциклопедия на красотата: Грижа за косата